Всяко нещо е препратка към друго, но каква ще е получената информация зависи от гледащия го човек или сканиращата технология. Функционирането на нашия мозък действа чрез асоциации и препратки. Всяко произведение на изкуството действа по подобен начин на хора от едно общество, с обща история и ценности, и въпреки това асоциациите, които ще изникнат за всеки отделен човек са различни и са всъщност причината, поради която търсим и правим изкуство. Да говориш на някого, знаейки, че предизвикваш отзвук и зараждаш диалог, най-малкото в чуждите мисли, е смисъла на общуването - визуално, сетивно и звуково. Така се заражда новата, синтезирана идея-мисъл у зрителя, повод за вдъхновение и действие. Колкото по-дълго е вглеждането в препратките, толкова е и по-продължително вглеждането в нас самите, в нашите мисли, чувства и желания.

QR кода е по своему една препратка равностойна на текста или разказващата картина. Чрез реакциите на изображението му, нагледно може да се проследи разликата на възприемане, зависеща изключително много от времето и света около нас. С нарастващата технологизация почти всеки би могъл да разчете кода и да стигне до значението му разкодирано от техниката, напълно удовлетворен. За съжаление все повече неща ни препращат към техниката, правейки ни зависими и често спиращи процеса на самоизследване и вглеждане. Сякаш търсим чутите думи в речника, отказващи да ги почувстваме чрез себе си. Всяка зависимост е била нещо първоначално предпазващо ни (например от външния свят - емоции,  нараняване, конфликти...), но е обречена да ни зароби и изолира, задълбаваща единствено в себе си, отчуждаваща ни все повече от нас самите и заобикалящите ни. Предпазвайки се често губим възможността да почувстваме, разберем и обогатим себе си и другите. А какво сме ние повтарящи утвърденото, затвърждаващи общоприети аспекти от света, следвайки ги като свои и използвайки за критерий и пътеводител развитието на техниката, подчинявайки й се.

Без технологията, кодът губи контекст и се превръща в нещо друго в очите на зрителите. Какво ще е то, остава загадка и зависи от тяхната чувстваща мисъл, докосвана не само виртуално и търсеща разгадаването й, често и чрез общуване. Оставайки предназначен просто като препратка, кодът изпълнява целта си много по-емоционално  препращащ ни към нас самите.